Рекрутър с кафе

Из дневника на един рекрутър ✍️

Преди 7 години, докато си поръчвах кафе сутрин в едно от заведенията до офиса .. забелязах комуникативен млад човек, който ведро приготвяше напитките. Няколко дена подред, докато си чаках кафето .. ми правеше впечатление, че младежът се справя чудесно във всякакви ситуации с клиенти, дори с недоспали и сърдити.

Заговорихме се и рекрутърският ми инстинкт веднага се обади. Осъзнах, че този млад човек, привидно без никакъв опит в корпоративна среда, но с много позитивно отношение и добри комуникативни умения… би свършил чудесна работа за един от проектите ми тогава, по които наемах хора: за страхотна интернационална компания.

Условието беше да намерим отговорен и комуникативен човек, обучението щеше да покрие всичко останало.

И така.. организирахме интервю и кандидатът се справи много добре, в което бях сигурна. Представянето му беше по-добро от други хора, с опит в корпоративна среда. От всички интервюирани за позицията кандидати, мениджърът на екипа реши да даде шанс точно на човека с най-малко корпоративен опит, но с много желание за развитие, мотивацията и правилното отношение.

Направихме оферта и кандидатът прие. Беше щастлив и благодарен за получената възможност да смени сферата и да започне да се развива в нова насока. 

Иии сега…около 7 години по-късно ми писа и сподели за моя огромна изненада, че все още е в същата компания..на друга по-висока вече роля..

Поговорихме си, колко много е успял да научи и да се развие за това време и скромно завърши “просто получих своя шанс”. 

Това определено направи деня ми една идея по-хубав и смислен и ми припомни, защо дори и след толкова години все още обичам работата си. 

Прочети още статии от мен тук: https://zvezda-yordanova.com